Комуникацията е жизнено необходима на всеки човек независимо от начина по който се изразява.

    В съвременното общество  всеки от нас може да изрази мнението си по много начини-чрез телевизия,радио,вестници,в “мрежата” и др.В последното десетилетие ролята на интернет в живота на хората придоби особено значение и стана необходимост в  ежедневието.

    Създаването на самостоятелна страница на индивида стана масово явление като средство за комуникация.Все повече хора предпочитат да изразяват мнението си създавайки блог.

  Блогът е т.нар.личен дневник,където човек свободно може да публикува всичко,което го интересува и вълнува.Може да сподели преживявания,да критикува и разбира се задължително да общува с други хора.Това е възможност,добър начин да комуникираш с целия свят или поне с тези,които са прочели блога.По този начин човек може да обмени информация,да сподели,да даде мнение или получи такова.Така блогът придобива все по-голяма популярност.

    Блоговете според мен са и нож с две остриета:

          -освен че безпорно са необходимо средство на комуникация,може и да има негативни последици и да доведе човекът търсещ съвет или съмишленици до депресия или още по-сериозни действия.

          -особено сериозни са такива действия свързани с важна информация за държавата поднесени по неподходящ начин от медиите могат да създадат грандиозен скандал.

     Трябва да се има и в предвид,че и блоговете,които са закодирани(под измислен псевдоним) може да бъдат опасни във всякакво естество.Създателите на такъв вид блог,когато са “скрити”(зад екрана на компютъра) са особено откровени и дори изпъкват такива черти от характера,които обикновено в ежедневието умело се прикриват.Такива автори могат да бъдат подстрекатели, да подействат в неблагоприятна посока на хора с лабилна психика или на тинейджъри,на деца,чийто родители са вечно заети.

     Същото важи и за блогове направени от медии.

      Когато прочетох статията “Влечуги зад компютъра” ме впечатли критиката на автора по повод свободното изразяване на мнение.Това е конституционно право на всеки.Солидализирам се с него по темата на  “злословенето” по адрес на някои личности.Мисля обаче че всеки има право на глас било то да критикува или хвали.Потребителят сам ще отсее какво да чете,с кого да общува според собствените си потребности и ниво на интелект.

      Това едва ли би трябвало да бъде основателна причина да се игнорира блогът,защото информацията(комуникация) движи света.Просто трябва да сме по-предпазливи.

      Има няколко типа блогове, които са разделени главно според основната тема, дискутирана в тях:

• Личните дневници са най-често срещаните и имат свойствата на обикновените дневници- попълващият ги описва събития от деня, мисли и вълнения. Публикуват се лични снимки. Нерядко са добавени и връзки с други сайтове, на които е попаднал собственикът на блога.

• Тематичните дневници играят роля на „любителски вестници“. Авторът им споделя мнение във връзка със събития, които са свързани с основната тема на блога (като НЛО или войната в Ирак). Публикува се информация от други сайтове, като се посочва от къде идва тя (най-вече чрез връзки).
• Коментарният блог е блог, който предимно анализира и коментира актуални, най-често политически събития. В България коментарният блог започна по-широко да се разпространява през 2006 година. На основата на коментарните блогове няколко интернет издания формират свои отделни страници.

Която и категория от тези човек да избере трябва сам да прецени кое отговаря на интелектуалните му възможности,интереси и потребности.